Най-великото ръководство Към Razkazi за Sanya
Най-великото ръководство Към Razkazi за Sanya
Blog Article
Тези и много други творби са били и са част от живота на поколения българи. Те радват и натъжават, разказвайки истории за бедния селски живот със своите ежедневни трудности, но и с винаги неугасващата надежда за един по-добър свят.
В този ден зайчето Зелчо срещна в гората Мечката. – Това е моята пъ-ъ-ъ-течка! – изръмжа Мечката като искаше да изплаши зайчето. Но Зелчо даже ухо не помръдна, поздрави […]
Полетяхме през поляните и горичките. След известно време намалихме, че животните се поизмориха доста, аз се чудех, след като тя не продължи разговора, дали ще има нещо, но мълча си и чакам от нея нещо. Е този път се случи, тя тръгна малко напред и спря до едно дърво, слезе от коня и ме изчака да дойда и аз. Слязох и пак без думи, просто леко се гушнахме, започнахме да се целуваме и пак набързо разхвърлях дрехи каквото имаше – този път не ме болеше гърба, успяхме да сменим повече пози – тя пак ме язди, аз я хванах на задна, набивах ѝ го здраво, но не грубо, изглеждаше, че истински се наслаждава, а аз едвам издържах, толкова ми беше хубаво.
- Бабо, това са Мартин и Георги, който ти познаваш. Разказах на баба какво се случва и тя каза, че ще ни помогне да освободим напрежението и няма нужда да викаме допълнителна помощ.
„БГ — Невероятни разкази за един съвременен българин“ в
Авторът добронамерено и хумористично ни открива, че те не са безгрешни и също се борят с изкушенията.
- Лесно ви е на вас, млади сте, не се изморявате! – каза Саня.
росната трева, накланяха Разкази за Саня се ту напред към момците, ту настрани една към друга.
Когато божурите зачервиха полята, мъжете в селото се сбраха около кладенеца в
в ръцете й. Знаеше, че от сърцето на Ясен извираше обич към сина му толкова, колкото
Христо взе хавлия и се опита да прикрие ерекцията, която не спадаше, въпреки неловкия момент.
Возим се, но коня шантав – бърза сам, без да му дава зор някой, в един момент забави ход, след малко спря, загледа се някъде настрани и аха да тръгне да ни тегли натам. Удържа го Ели и каза:
длан полята. – Съдбата, сестро, е досущ червен божур – колкото може да е красива,
Преди време и четох яко мръсни чатове в телефона, така че от първо лице знам, че и на тези години някой са големи мръсници.